Сивият мъж
Прегърбени, криви, на по лопата
подпрели се бяхме пред сивия мъж,
но час отдели от сестра ù стрелката
и пак закопахме под силния дъжд.
Коли преминават - като насън,
проблясват ксенони, спирачки пищят,
шофьор ни поглежда - защо ли навън
треперят момчета край прашния път.
И ти ме погледна веднъж зад стъклото,
окалян, невзрачен, потънал във срам,
не мръднах от място, обаче защото,
заточен за надник с лопата бях там.
Червеното рязко смени го зелено,
премигнах - изчезна в море от метал,
издишах от ноздрите изморено
прахта на ръждясал двигател умрял.
Не спирай, не чакай, чуй как ромоли,
отмива прахта ми кънтящият дъжд
и споменът само сега ме боли,
мой ред е да чакам пред сивия мъж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лъки Страйк Todos los derechos reservados
