Един цвят, болезнен,
но и даващ ми надежда,
щом аз спомня си единствено,
че така очите ти изглеждат…
И денят ми е такъв,
ала нищо, пак обичам,
щом аз тихичко изричам,
че така очите ти изглеждат.
И щом дойде бурята при мен,
ще милея да я видя,
сива, тъмна, но красива,
прилив на любов в мен надига
и душата знае, че е огън
туй, дето там видя.
Там, в очите ти красиви.
© Ивета Врескова Всички права запазени