20.06.2007 г., 18:54

Сиво

601 0 2
Поглеждам през прозореца и
виждам всичко чeрно-бяло.
Светът за мен по сив
от днес е.
Поглеждам да открия нейде
едно цветенце само.
Една усмивка
слънчeв лъч небесен.
През облаците натежали да премине
да ме споходи нова песен
изпълнена със нежност
и болката натръпана с години от мене
да изтрие.
Да бликнат в миг
реки от щастие и радост
и много птици в хор от златогласни струни
пътека да ми очертаят към небто
където щастие за мене има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...