20 июн. 2007 г., 18:54

Сиво

603 0 2
Поглеждам през прозореца и
виждам всичко чeрно-бяло.
Светът за мен по сив
от днес е.
Поглеждам да открия нейде
едно цветенце само.
Една усмивка
слънчeв лъч небесен.
През облаците натежали да премине
да ме споходи нова песен
изпълнена със нежност
и болката натръпана с години от мене
да изтрие.
Да бликнат в миг
реки от щастие и радост
и много птици в хор от златогласни струни
пътека да ми очертаят към небто
където щастие за мене има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Митова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...