Сивота
630
0
0
Посоката? Твоят живот е лодката, в която гребеш.
СИВОТА
Хладна нощ над мисли посивели.
Крача сред прозрачна тишина.
Спят и улиците опустели
под бездушна пелена.
А в душата ми е люта зима.
Но извайвам твоето лице.
Теб навярно някъде те има -
виждам две протегнати ръце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени
