Сивота
Посоката? Твоят живот е лодката, в която гребеш.
СИВОТА
Хладна нощ над мисли посивели.
Крача сред прозрачна тишина.
Спят и улиците опустели
под бездушна пелена.
А в душата ми е люта зима.
Но извайвам твоето лице.
Теб навярно някъде те има -
виждам две протегнати ръце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ИВАН МИЛАНОВ Все права защищены