21.06.2016 г., 15:51

"Сивото" ежедневие

725 0 2

Наричат ежедневието – „сиво”.

А то приема, че такова е и се смирява.

Макар че би могло да е красиво

и обич, и надежда да раздава.

 

Кой отговорен е за сивотата

и за отлитащите скучни дни?

Нали сами избираме на красотата

да кажем: „да” или пък „не”? Нали?

 

Когато се огледаш дали виждаш

цветя и слънце, птици в полет волен?

Или не вдигаш поглед от земята,

търсейки повод да си недоволен?

 

Да, има мръсотия и страдание

в света около нас, не споря.

Но отдам ли им достатъчно внимание,

как с недоволството ще се преборя?!

 

Какъв бе днес денят за теб? Дали

видял си само скука, сивота?

Знай, ако човек отвътре е красив,

навсякъде открива доброта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...