Jun 21, 2016, 3:51 PM

"Сивото" ежедневие

  Poetry » Other
722 0 2

Наричат ежедневието – „сиво”.

А то приема, че такова е и се смирява.

Макар че би могло да е красиво

и обич, и надежда да раздава.

 

Кой отговорен е за сивотата

и за отлитащите скучни дни?

Нали сами избираме на красотата

да кажем: „да” или пък „не”? Нали?

 

Когато се огледаш дали виждаш

цветя и слънце, птици в полет волен?

Или не вдигаш поглед от земята,

търсейки повод да си недоволен?

 

Да, има мръсотия и страдание

в света около нас, не споря.

Но отдам ли им достатъчно внимание,

как с недоволството ще се преборя?!

 

Какъв бе днес денят за теб? Дали

видял си само скука, сивота?

Знай, ако човек отвътре е красив,

навсякъде открива доброта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...