Наричат ежедневието – „сиво”.
А то приема, че такова е и се смирява.
Макар че би могло да е красиво
и обич, и надежда да раздава.
Кой отговорен е за сивотата
и за отлитащите скучни дни?
Нали сами избираме на красотата
да кажем: „да” или пък „не”? Нали?
Когато се огледаш дали виждаш
цветя и слънце, птици в полет волен?
Или не вдигаш поглед от земята,
търсейки повод да си недоволен?
Да, има мръсотия и страдание
в света около нас, не споря.
Но отдам ли им достатъчно внимание,
как с недоволството ще се преборя?!
Какъв бе днес денят за теб? Дали
видял си само скука, сивота?
Знай, ако човек отвътре е красив,
навсякъде открива доброта.
© Галина Пенева All rights reserved.