Сияйна
като слънце ласкаво
сияйно
търсиш с искреност и топлота
звезди от самота опръскани
но тях ги няма през деня
когато някой няма думи
когато шепне
или само стон мълви
не вярвай нему
че е безразличен
не вярвай себе си
упреквайки се в грях
а виж как бавно той
но сигурно към теб върви
прости му
ако има нещо да загуби
преди да каже
аз
съм
твой
трепeт с него подели
за да не мисли повече
или от силата на чувства
неспокоен
безутешно се съмнява
спри
от първи миг
обичай го
за любовта не съжалявай
чувствувай зримото
върховния житейски избор
да усетиш със затворени очи
дали очакваният грях
си заслужава
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
