Скалата
На слънцето под палещата ласка,
в прегръдките на вятъра студени
стои скала - достойно неподвластна
на хората и бързащото време.
Със дъжд и жар небето я залива,
светкавици и бури я смразяват,
но тя остава горда, мълчалива -
не чувства страх и болка не познава.
Видяла е рождения лъчисти,
свидетелка на грях и смърт жестока,
посрещала е изгреви сребристи
и залези на времето в потока.
Легенди знае стари за герои,
истории за хора, тук живяли.
Глас няма и не може да говори,
но всичко помни, всичко е видяла.
Безстрастно от върха живота гледа,
недостижима в своята далечност...
Напомня, че на Господ в мирогледа
човекът е една прашинка вечност.
в прегръдките на вятъра студени
стои скала - достойно неподвластна
на хората и бързащото време.
Със дъжд и жар небето я залива,
светкавици и бури я смразяват,
но тя остава горда, мълчалива -
не чувства страх и болка не познава.
Видяла е рождения лъчисти,
свидетелка на грях и смърт жестока,
посрещала е изгреви сребристи
и залези на времето в потока.
Легенди знае стари за герои,
истории за хора, тук живяли.
Глас няма и не може да говори,
но всичко помни, всичко е видяла.
Безстрастно от върха живота гледа,
недостижима в своята далечност...
Напомня, че на Господ в мирогледа
човекът е една прашинка вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
