Скалата

27.12.2007 г., 19:01 ч.

Поезия

357 0 2

Скала се срути от върха на планината.

Повлече с нея мънички скалички.

Със нея втурнаха се в долината,

скалите, срещнали я всички.

Не щеш ли, тя в стена висока се удари,

сама остана, всичко друго - продължи си.

И там сама скала застана...

Сама завинаги остана...

И в самотата на скалата,

под власт е на природните стихии.

Годините проточваха се бавно,

Тя тъжно гледа другите скалички...

Седи все там, самотно и безславно,

Скалата - изоставена от всички!

Нима си мислеше, че с нейната лавина,

нов свят по-хубав ще открие?

И тъй, година след година, след година,

Безсилна! Жално и безмълвно - вие!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

непораснал (Томан Томанов)

2007-12-28T00:33:42+02:00

Браво,пич!
feia (Вилдан Сефер)

2007-12-27T19:18:59+02:00

Много интересен стих!Поздравления!