5.12.2010 г., 20:00

Скандал

764 0 0

Погледни лицето жадно,
за любов и нежност плаха
и сърце до болка гладно,
трепнещо във своята уплаха.

Заклейми и устни, и очи,

зная, много притчи има,
но дори и с хиляди жени,
пак ще бъдеш несравнима!

Затвори врата пред мен,
заключи я двойно ти,
нощта прелива се във ден,
а аз съм със отворени очи!

Наруши баланс и ритъм,
погреби вълшебните слова,
дори през улици да скитам,
пред твоя дом ще бдя!

Шамар плесни от ревност,
намрази ме от любов,
че човешката потребност
е огромен свят суров!

И пак прости ми, мила моя,
и пак, защото, имайки любов,
дори отмнал аз завоя,

настигаш ме и казваш в послеслов:
''Обичам те''

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...