5.12.2010 г., 20:00

Скандал

759 0 0

Погледни лицето жадно,
за любов и нежност плаха
и сърце до болка гладно,
трепнещо във своята уплаха.

Заклейми и устни, и очи,

зная, много притчи има,
но дори и с хиляди жени,
пак ще бъдеш несравнима!

Затвори врата пред мен,
заключи я двойно ти,
нощта прелива се във ден,
а аз съм със отворени очи!

Наруши баланс и ритъм,
погреби вълшебните слова,
дори през улици да скитам,
пред твоя дом ще бдя!

Шамар плесни от ревност,
намрази ме от любов,
че човешката потребност
е огромен свят суров!

И пак прости ми, мила моя,
и пак, защото, имайки любов,
дори отмнал аз завоя,

настигаш ме и казваш в послеслов:
''Обичам те''

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...