5 дек. 2010 г., 20:00

Скандал

762 0 0

Погледни лицето жадно,
за любов и нежност плаха
и сърце до болка гладно,
трепнещо във своята уплаха.

Заклейми и устни, и очи,

зная, много притчи има,
но дори и с хиляди жени,
пак ще бъдеш несравнима!

Затвори врата пред мен,
заключи я двойно ти,
нощта прелива се във ден,
а аз съм със отворени очи!

Наруши баланс и ритъм,
погреби вълшебните слова,
дори през улици да скитам,
пред твоя дом ще бдя!

Шамар плесни от ревност,
намрази ме от любов,
че човешката потребност
е огромен свят суров!

И пак прости ми, мила моя,
и пак, защото, имайки любов,
дори отмнал аз завоя,

настигаш ме и казваш в послеслов:
''Обичам те''

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...