Сказание за чистата сълза Песен-IV
ПЕСЕН ІV - ПЪТЯТ КЪМ ДОМА
Дълго препускаха кон и кобила
в равни поля и хълмисти земи,
впрегнали в устрема приказна сила,
без да поглеждат назад и встрани.
Четири часа в галоп без почивка,
нито за миг не забавиха ход.
Бързо пропускаха всяка отбивка,
сякаш забравили своя живот.
Помнеха само гласа на Зафира.
Думите, пълни с огромен заряд,
носещи чувство на дълг пред всемира.
„Бързо се връщайте в белия град!
Трябва да стигнете там преди залез"
Ето, преваляше вече денят,
щом пред очите им в приказно бяло
на хоризонта проблесна градът.
Вятър развя запотените гриви,
бодрост сърцата им верни завзе,
радост изпълни очите игриви -
скоро ще спрат уморени нозе.
Жътвата беше към края си вече.
Морни жътвари със потни чела
бързаха да приберат класовете
в хладни хамбари сред китни села.
Като растяща вихрушка летяха -
бяла кобила и черен жребец.
С поглед учуден и явна уплаха
хора им правеха път отдалеч.
Мощни, добре подковани копита,
удряха с грохот по сухата пръст.
Облаци прах, в маранята пропити,
гъсто се стелеха околовръст.
Ясно се виждаше дългата диря -
необичайна за тези места.
Нямаше гъста гора - да я спира,
само полегнала, суха трева.
Точно така ги съзря часовият
на белостенния каменен град -
като прииждаща прашна стихия -
сръчно подаде сигнала познат.
Цяла дружина обучени стражи
в миг се събра върху стръмния зид.
Сам, командирът им, храбър и важен,
строго ги стрелкаше с поглед сърдит.
Бронзов монокъл разгъна прилежно,
с него разгледа чудатия дим,
после с усмивка привидно-небрежна
на часовия така нареди:
- Тичай надолу към старата къща,
дето живее отец Киприян
и му кажи, че конете се връщат...
без дъщеря му и зет му - Таян.
Младият войн се изпъна за почест,
с майсторски жест се обърна кръгом,
бързо към стария вход се насочи,
стръмното стълбище взе на бегом.
Хукна надолу по улички тесни
чак до широкия кръгъл площад,
дето младежите с весели песни
вдигаха шум в безметежния град.
Вдясно, павирана с мрамор алея
водеше чак до централния вход.
С устрем войникът се втурна по нея,
сякаш спасяваше своя живот.
Стигна изящно резбовани порти,
дръпна звънец от масивно сребро.
Малка вратичка встрани се отвори.
Стражът пристъпи в просторния двор.© Яким Дянков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Определено се пристрастих към тази поема!Можеш да издадеш книга.Със сигурност ще се купува!Чакам следващата част с голямо нетърпение!
-
Много ми харесва историята ти, поднесена по майсторски начин, Яким.
Пиши, правиш го страхотно.
Моите поздравления и благодарности за поредния откъс. -
Така се вглъбявам като те чета,
та чак не знам къде се намирам като свърши!
Бягам от реалността с теб!
Страхотно е! -
Ще се прекръстя на върл фен.Страхотно.Нека и Силата и Магията бъдат с теб!
-
Аплодирам те! Невероятно хубаво пишеш!
-
Благодаря Ви отново! Надявам се да успея да задържа интереса ви до края.
mariniki -Много ме радва че ми харесваш поемата, но само да отбележа че както са много, така всъщност е само една, разделена на отделни "песни". А че не е лесно да се пише -вярно е но пък удоволствието когато стане е огромно. А и да не бъда неблагодарен на Музата-все пак ако не ми диктуваше, щеше да излезе едно голямо Нищо
Сърдечни поздрави и хубав ден на всички! -
И аз те чета и очаквам...
Трудно се пише това...страшно ти се възхищавам!
с обич, Яким. Много ми харесват поемите ти. -
Красота, магия отпива от поемата душата ми с очи.
Макар да знам, очаквам с трепет какво ще се случи.
Поздрав и усмивка.
п.п.Не исках да пророкувам, извинявай.
-
Продължавам! И с четенето, и с очакването на следващите части!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравявам те затова!