Сказание за чистата сълза Песен-IV
ПЕСЕН ІV - ПЪТЯТ КЪМ ДОМА
Дълго препускаха кон и кобила
в равни поля и хълмисти земи,
впрегнали в устрема приказна сила,
без да поглеждат назад и встрани.
Четири часа в галоп без почивка,
нито за миг не забавиха ход.
Бързо пропускаха всяка отбивка,
сякаш забравили своя живот.
Помнеха само гласа на Зафира.
Думите, пълни с огромен заряд,
носещи чувство на дълг пред всемира.
„Бързо се връщайте в белия град!
Трябва да стигнете там преди залез"
Ето, преваляше вече денят,
щом пред очите им в приказно бяло
на хоризонта проблесна градът.
Вятър развя запотените гриви,
бодрост сърцата им верни завзе,
радост изпълни очите игриви -
скоро ще спрат уморени нозе.
Жътвата беше към края си вече.
Морни жътвари със потни чела
бързаха да приберат класовете
в хладни хамбари сред китни села.
Като растяща вихрушка летяха -
бяла кобила и черен жребец.
С поглед учуден и явна уплаха
хора им правеха път отдалеч.
Мощни, добре подковани копита,
удряха с грохот по сухата пръст.
Облаци прах, в маранята пропити,
гъсто се стелеха околовръст.
Ясно се виждаше дългата диря -
необичайна за тези места.
Нямаше гъста гора - да я спира,
само полегнала, суха трева.
Точно така ги съзря часовият
на белостенния каменен град -
като прииждаща прашна стихия -
сръчно подаде сигнала познат.
Цяла дружина обучени стражи
в миг се събра върху стръмния зид.
Сам, командирът им, храбър и важен,
строго ги стрелкаше с поглед сърдит.
Бронзов монокъл разгъна прилежно,
с него разгледа чудатия дим,
после с усмивка привидно-небрежна
на часовия така нареди:
- Тичай надолу към старата къща,
дето живее отец Киприян
и му кажи, че конете се връщат...
без дъщеря му и зет му - Таян.
Младият войн се изпъна за почест,
с майсторски жест се обърна кръгом,
бързо към стария вход се насочи,
стръмното стълбище взе на бегом.
Хукна надолу по улички тесни
чак до широкия кръгъл площад,
дето младежите с весели песни
вдигаха шум в безметежния град.
Вдясно, павирана с мрамор алея
водеше чак до централния вход.
С устрем войникът се втурна по нея,
сякаш спасяваше своя живот.
Стигна изящно резбовани порти,
дръпна звънец от масивно сребро.
Малка вратичка встрани се отвори.
Стражът пристъпи в просторния двор.© Яким Дянков All rights reserved.
