Скици от един албум
Небрежни скици с туш на утринта –
отваря се прозорецът ми сънен.
Над мен кълбо от облаци и тръни.
Да дишам, ми е нужна синева.
Ръмжат по булеварда бесове.
По улиците изтрещели кретат
човешки сенки, глутници от псета
в пастелносухи мъртви цветове.
И руква дъжд в олющения хол,
виси отвън опърпаната тента.
Отпива чай от мащерка и мента
старицата в люлеещия стол.
Каква картина с мрачен колорит!
Пращи от мисли мозъкът ми пържен.
А слънцето настръхва като стършел
забил във мене жило страховито.
Зрънца сме ние – разпилян овес,
щом гладно птиче ни е закълвало.
и във очите ни е задълбало
небето с тежък и ръждив отвес.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, приятели.
-
За този стих не намирам дуни...
Вал, знаеш...
((( ))) -
Философският оттенък и това внушение...моите почитания !
-
Добро утро, Валя! Най-после те припознах от списъка на публикувалите днес и съм радостна от успеха си!
Нямам думи да изразя възхищението си от"Скици от един албум."
Незная как рисуват ръцете ти, но разбрах,че поетичната ти дарба е била придружена при връчването ти от целувката на Бог!Ти си благословена - радвам се! Публикувай по-често, за да ги чета!Браво!
Поздравявам те и те прегръщам! -
Усетих как "слънцето настръхва като стършел"... Видях по улицата изтрещели да кретат човешки сенки, глутници от псета...
Силна, въздействаща творба! Задушавайки се, така закопнях за синева... -
Много образен, докосващ сърцето елегичен стих, оригинални и силно въздействащи метафори! Поздрави и за тъжната лирическа, и за прекрасната поетеса!
-
Удряш в очите и в душата с тази мрачна картина!
Много силно внушение! -
Изпълнено с толкова чувства... прекрасно!
-
Има философска печал и прекрасното използване на нашия език - затова много ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
