Скитница съм Аз!

Мълчаливо бродя по този път...

И боса, гола със себе си се боря!

Скитница без свян, без срам!

Душата ми е нежна шир,

душата ми е благост, топлина...

И в нея искам теб да подслоня!

Бродя в този ден, в тази нощ!

Скитница ранима,

но горда, непобедима!

Аз съм твоят сън, твоите копнежи...

Ти ме чувстваш, знаеш, че съм там в безкрая...

Там, където само чувства и душа

се докосват в светлина!

Може би очакваше да спра,

може би не ме разбра?

Ти искаше да ме спасиш...

Да имам място в този свят коварен,

в който виждам толкова тъга,

толкова болка, самота...

Не, недей, не искам аз подслон!

Искам да продължа да бродя

с живота да се боря!

Да бъда боса, гола...

Това съм Аз,

това е моята съдба

на скитница една...