Jan 4, 2009, 10:42 AM

Скитница

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Скитница съм Аз!

Мълчаливо бродя по този път...

И боса, гола със себе си се боря!

Скитница без свян, без срам!

Душата ми е нежна шир,

душата ми е благост, топлина...

И в нея искам теб да подслоня!

Бродя в този ден, в тази нощ!

Скитница ранима,

но горда, непобедима!

Аз съм твоят сън, твоите копнежи...

Ти ме чувстваш, знаеш, че съм там в безкрая...

Там, където само чувства и душа

се докосват в светлина!

Може би очакваше да спра,

може би не ме разбра?

Ти искаше да ме спасиш...

Да имам място в този свят коварен,

в който виждам толкова тъга,

толкова болка, самота...

Не, недей, не искам аз подслон!

Искам да продължа да бродя

с живота да се боря!

Да бъда боса, гола...

Това съм Аз,

това е моята съдба

на скитница една...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Ъруин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....