22.07.2010 г., 13:43

Скитница

637 0 4

СКИТНИЦА

 

Последна любов,

след нея е мрака.

Молитва мълвя.

 

Смъртта не бива да чака...

 

***

С любовна магия ще те покрия!

Ти ме заробваш с мечти,

душата несретна кърви...

 

***

Дрогирана с любов,

пласьора си намразих.

За мене бе готов

в нозете ми да лази...

 

***

На нежни талази

любовта ни опази.

Сърцето си дари ми,

обичам те, любими! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...