Скитница
С черна рокля и разрошена
от вятъра коса, по улиците
вървеше жена, чието име не знам,
но бих я нарекла Скитница.
Чифт обувки, заемаха едната ѝ ръка,
а другата придърпваше нежно роклята,
за да ѝ дава пълна свобода.
В очите ѝ имаше искра, която
сякаш ѝ бе завладяла ума.
Откъде идваше и накъде отиваше,
знаеше само тя. Или пък не!
Може би просто отпиваше от него.
Рискът да се хвърли сама в неизвестността.
Да скита в тази величина, докато
не намери пътя към това, което подхранваше
тази искра, а именно към сладко-горчивата свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Иванова Всички права запазени
