DeniIvanova (Деница Иванова)
2 3
27.05.2018 г., 16:30 ч.

Скитница 

  Поезия
682 0 4

С черна рокля и разрошена

от вятъра коса, по улиците

вървеше жена, чието име не знам,

но бих я нарекла Скитница.

Чифт обувки, заемаха едната ѝ ръка,

а другата придърпваше нежно роклята,

за да ѝ дава пълна свобода.

В очите ѝ имаше искра, която 

сякаш ѝ бе завладяла ума.

Откъде идваше и накъде отиваше,

знаеше само тя. Или пък не!

Може би просто отпиваше от него.

Рискът да се хвърли сама в неизвестността.

Да скита в тази величина, докато 

не намери пътя към това, което подхранваше

тази искра, а именно към сладко-горчивата свобода.

© Деница Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря!
  • Сладка и горчива свобода... понякога заслужена, понякога изстрадана. Хареса ми идеята и може би малко не ти е достигнало да оформиш мисълта си.Не съм специалист и не те критикувам. Просто като го чета ми се крие и губи чувството, което те е накарало да го напишеш.А може и умишлено да е окастрено.Ти си знаеш, на мен лично ми харесва.Препоръчвам го.
Предложения
: ??:??