Скитници
Да пътуваме.
Двама.
Луната е легнала в синьото си легло.
Прилича на капчица мляко, разлято
върху покривка.
Нека пътуваме.
Прилични на туареги в пустинята.
Когато не можем да спим, ще правим
любов върху пясъка.
Оправданията са излишни.
Устните ни не ще си прошепват
неизпълнимото...
Пясъците подобно свидетели ще ни обхождат с очи.
Само нека поемем по жълтия път.
Двама скитници сред пустинята и
онези оазиси, за които сме чели по книгите.
Ветровете ще брулят лицата ни.
Безпощадни.
Като палач на площад.
Дали ще успеем за съзидаваме?
Ще раждаме синове на пустинята.
От семето ни ще никне живот.
Обещание за утре е.
...
После ще се чудя
кому е нужно всичко?
Притисната в теб, ще търся отговори
на онези въпроси, които ме карат да плача.
Ще си внушавам, че не е грешка
дързостта да променяме правилата.
Беше ли?
Пясъците се движат.
...
Неоспоримите истини са тук и сега.
Миговете любов са ни дар.
От Вселената и от още по-далече.
Проумях го, когато огнената колесница
на времето разроши косите ми и
нозете ми се изпариха от горещия пясък.
Златни зърна.
...
Очите ми се давят в чаша арабско кафе.
Огънят грее в лицето ми.
Луната е легнала като невеста с
бяла роба в син балдахин.
Хладната нощ ме опипва.
Не мога да се притисна към теб.
Пътувам към последната спирка.
Залезът е примамка.
Имам среща.
С нея.
Смъртта.
...
Ще се превърнем в минало.
Не съм жена на туарег, но пясъците ме
научиха на мъдрост.
Животът е миг, точно колкото глътка любов
или щастие.
Кратко.
Ще има ли диря на пясъка?
Или сред музика на херувимските арфи
ще стъпваме в райските пясъци?
Единаци сме всичките.
Още преди самото ни раждане
сме обречени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Спасова Всички права запазени
Нивото става все по-високо и ме радва, че имаме толкова много талантливи хора сред нас.
