21.09.2010 г., 13:52

Скитници

869 0 12

Скитници сме

В този свят

Като пчели 

От цвят на цвят

Върти живота

Кръговрат...

Учи ни кой враг

Кой брат

Скитници

От казан на казан

Живота ни събран

От захвърлени мечти

От забравени игри

Изхабени спомени

Отминали любови

Болки стаени

Писма прогорени

От времето...

Скитници парцалени

Понякога и галени

Не спираме

Събираме

Души в сълзи

Изпираме...

И скитаме и скитаме

Не спираме

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога скитането може да е ползотворно.Дано твоето е такова.Поздрави!
  • Трудно е това пътуване,но неизбежно!
  • Нина,Водолейче,Галина,Нели,Сеси поздрави и да скитаме и да се учим !!!Топлина в душите ви!!!
  • Скитници сме по рождение и повечето пъти, уви не намираме това, което отчаяно търсим! Поздрави, Любо!
  • И така през целия живот търсим нещо...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...