Скитници сме
В този свят
Като пчели
От цвят на цвят
Върти живота
Кръговрат...
Учи ни кой враг
Кой брат
Скитници
От казан на казан
Живота ни събран
От захвърлени мечти
От забравени игри
Изхабени спомени
Отминали любови
Болки стаени
Писма прогорени
От времето...
Скитници парцалени
Понякога и галени
Не спираме
Събираме
Души в сълзи
Изпираме...
И скитаме и скитаме
Не спираме
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
