Скитници
Скитници
Аз:
Разходѝ се по мен,
по безлунна пътека,
запалѝ ми луна,
в пустошта да ми свети,
подари ми сърце,
да е топло и цяло,
положѝ го в гърдите ми,
да не помни раздяла,
откъсни ми липà,
разцъфтяла, уханна,
да усмихна света,
тъй по детски, спонтанно!!!
Той:
Да ти дам ли мечта?
Или искаш начало,
слънчев лъч да те грей.
И небе – одеяло.
Да заспиваш в кашон.
Да се будиш принцеса.
Вместо френски шансон
слушаш птичата песен.
Аз:
Не, не искам мечти,
подари ми начало,
под небе от звезди,
ти до мен... одеяло,
настани ме в кашон,
с твойто тяло стопли ме,
превърни ме във стон,
до припадък любѝ ме
и след глътка покой,
събудѝ в мен принцесата!
С теб съм, скитнико мой,
идвай... дръпнах завесата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
...
