Скитник

4.01.2011 г., 21:27 ч. 2017-03-24T20:19:43+02:00

Поезия » Философска

886 1 1

Лутах се сам без посока и път
по пътеките незнайни на Тиба.
Дори и просякът има свой кът,
където с нощта да заспива.
Всичко изгубих, нямам си нищо,
нямам сърце и душа.
Продадох, раздадох на всекиго всичко,
нали сега угодно е така.
И пак едно и също е,
както досега.
Градът кротко заспива
в сутрешната бяла тишина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Скитник

Искате да прочетете повече?

Предложения