3.06.2017 г., 9:33 ч.

"Скитникът и душата" 

  Поезия » Любовна
379 0 0
Скитникът:
Душа, поспри се, стига толкова любов...
За тебе вече чужда е, тръгна си отдавна!
Светът от днес за теб ще бъде нов.
Излез от себе си бъди забавна.
Не чакай повече с устни да те прелъсти,
с нежна длан да гали твоето лице.
За Бога спри се – не плачи!
Вземи съдбата си в ръце!
Душата:
Скитниче, времето върни,
за миг да бъда аз щастлива... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велислав Казаков Всички права запазени

Предложения
: ??:??