10.11.2017 г., 21:22

Скорост

746 2 10

Не заспивам,

а мисля, мисля неспокойна!

Като лента превъртам

целия живот...

Все тичам към обич

след раздяла,

сменявам кръста

с тежкия хомот....

 

Животът е спирала,

лабиринт безкраен

в завоя остър

с изход е незнаен:

или се разбиваш

в бордюра студен,

или взимаш завоя

със старт приземен?!

А оцелееш ли

след бесния бяг

рано или късно

ще взривиш се пак?!

 

Всеки път умирам

в острия завой,

рискувам в ралито,

не търся покой,

защото зная

след всяко оцеляване

финалната права е...

НОВО ИЗЖИВЯВАНЕ....!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хари, Вили....винаги ме разсмивате?! Е-ее то какво да внимавам...или се разбивам или летя към ново изживяване?!
  • Желая ти безкрай нови изживявания, Нина.
    Хари, не само със стихове ме развеселяваш ами и с коментарите си.
  • Внимавай с острите завои,Нина!Знаеш как е на италиански(curva).Винаги може да те излъже!
  • Руми, Гавраил...радвам се, че спряхте скоростта....Благодаря!
  • Да! Живота ни наистина е скорост, но на завоите трябва да се внимава, после не е чак толкова трудно! Поздрав, Нина!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...