10.08.2007 г., 15:33

Скот

2K 0 3
 

Скот

 

Прохладно е, красиво утрото невинно,

нежен повей, песента на славей носи,

поглеждам сънено във хоризонта,

зората ражда своя ден красив.

Оттук-оттам стъпки чуват се, безлични,

забързани във времето, да не излети,

немили и недраги, бързащи осанки,

за своя дял в живота - къшей хляб.

Грижовни майки крачат със деца,

оставят те отрочета в нехайните ръце,

а малките  виновни ли са за това,

че утрото откраднато е - навъсено лице.

Бесен шум, песента на славея заглъхва,

изгарящите сажди вдишваш за апетит,

а стреса със усмивката лукава,

поздравява те: „Да е деня ти най-красив".

А хората замислят ли се за това,

че роби са на себе си и своята съдба,

да бъдат те щастливи искат във деня,

да молят се на шефа си за краешник благодат.

 

Защо сме тъй отрано оглупели?

Защо сме толкова безумни - полудели?

Да блъскаш собствената си глава,

за свое „щастие", за своя "свобода".

 

Не питат те кога, защо и как,

не искат и да знаят за твоя личен свят,

ти просто си робот, желязо, пух и прах,

неистово желание да биеш се за тях.

 

А ти със своя малък и безцветен свят,

оставаш там, далече някъде отзад,

в сумрак превърнало се утрото невинно,

денят отминал, минало безлично.


Кога последно ти целуна своето дете?

Кога прочете приказка омайна?

Кога изпя приспивна детска песен

и пови го нежно във завивка бяла.

Кога с любимата се любихте на залез?

Кога почувства пулса биещ - страст?

Кога прегърна и погали й косите,

прошепвайки: „Прости, обичам те, прекрасна!"

Оставени на заден план са твоите мечти,

затрити чувства от сиво ежедневие,

това ли е най-важното, да бъдеш най-щастлив?

Това ли е за тебе рицарска победа?


Не чувстваш ли, че ти си някакъв палячо?

Критик, поет и кукла на конци,

захлупен в работа, във нерви и интриги,

използван, сдъвкан и изплют от всеки.

Така ще бъде, знай, защото ти си го избра,

нареждаш рими празни, философски,

а деня ти тежък, плещите го носят

и някога ще помниш ли, че ти живя?

 



Мартин

10.08.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Аргиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...