danda (Даниела)
358 1129
27.11.2016 г., 15:42 ч.

Скреж по стъклата 

  Поезия » Друга
921 5 16

Най-после заприличах на тъга,

която няма пред кого да си поплаче,

прииждаща наопаки река

от спомени, които вече нищичко не значат.

 

Най-после заприличах на тъга,

опряла на прозореца лице от скреж,

забравила за вчера, утре и сега,

от хладни вятърни целувки уморена свещ.

 

Най-после заприличах на тъга –

единственият във нощта ми събеседник.

И пия от мълчаната вода

на собствения си завидно беден речник.

 

Най-после се превърнах във тъга,

която някак все успява да се скрие.

Ще спра на прага на съня,

а след това със себе си ще се завия,

 

ще се предам на зимната печал,

която е посестрима на дните ми

и с пръска жива кал,

прозорците със скреж ще изрисувам.

Да ме видите.

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??