МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4089
15.11.2019 г., 9:39 ч.

Скрий ме на показ 

  Поезия » Друга
477 2 13

                /колажно стихотворение/

 

... позволи ми!

Тихият срив на очите ти

не е наказание

/В клетката на мечтите ти –

зверско предчувствие/

а покаяние...

 

... заведи ме!

В себе си

ме повикай.

Пътят е ласкав.

... Не знам.

Чест ли?

Вече съм там...

 

... покажи ме!

Този звук,

тъй чист и странен,

като накъсан

и неримуван стих.    

... Хладно е.

Ребром, през рамо.

Дълго от себе си

в тебе се крих...

 

... но пусни ме!

Беше ми тясно,

нелепо, безгласно –

някакво тяло

с твоя дух нощен

делих.

Вече излизам –

на топло и ясно.

Простих...

 

... Разгадай ме,

сбъдни ме!

Лична е

свободата ми вятърна

в сън на овчарска

торбичка.

И...

обичай ме,

твоя и ничия,

всъщност –

на всички.

                          Поличба.

 

 

13-15.11.2019

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??