Скрий ме на показ
/колажно стихотворение/
... позволи ми!
Тихият срив на очите ти
не е наказание
/В клетката на мечтите ти –
зверско предчувствие/
а покаяние...
... заведи ме!
В себе си
ме повикай.
Пътят е ласкав.
... Не знам.
Чест ли?
Вече съм там...
... покажи ме!
Този звук,
тъй чист и странен,
като накъсан
и неримуван стих.
... Хладно е.
Ребром, през рамо.
Дълго от себе си
в тебе се крих...
... но пусни ме!
Беше ми тясно,
нелепо, безгласно –
някакво тяло
с твоя дух нощен
делих.
Вече излизам –
на топло и ясно.
Простих...
... Разгадай ме,
сбъдни ме!
Лична е
свободата ми вятърна
в сън на овчарска
торбичка.
И...
обичай ме,
твоя и ничия,
всъщност –
на всички.
Поличба.
13-15.11.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
