От всякога съм по-далечна,
довчера беше моят откривател,
с целувката, гръдта ми ти посече,
и в мене скри перото на писател.
Въвлече ме в историята своя,
по мен разплиска дяволско мастило,
като свещеник, молещ се в енория,
с апела си остави ме безсилна.
С желязна и неумолима длан
вкова се в мен, а после ме разнищи,
от капката нестихващ плам
превърна се във най-голямата ми грижа...