Скриптят от миналото думи премълчани...
Скриптят от миналото думи премълчани...
Проскърцва като тежка порта спомен стар,
скриптят от миналото думи премълчани...
Забравен е! Горях и тлеех бавно в луд пожар!
Изплаках болката. Очите ми са черни врани.
И мислите с криле прекършени сега треперят,
прозвънват - тънка струна дълго занемяла...
отронени въздишките се лутат да намерят
пристанище-спасение далече от тъгата вяла...
Проскърцва като тежка порта спомен стар,
ехтят ръждясалите стъпки в паметта ми...
Забравен силует, в сърце ми като пред олтар,
със сълзи закъснели тихо проси любовта ми...
23.01.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени