Скриптят от миналото думи премълчани...
Проскърцва като тежка порта спомен стар,
скриптят от миналото думи премълчани...
Забравен е! Горях и тлеех бавно в луд пожар!
Изплаках болката. Очите ми са черни врани.
И мислите с криле прекършени сега треперят,
прозвънват - тънка струна дълго занемяла...
отронени въздишките се лутат да намерят
пристанище-спасение далече от тъгата вяла...
Проскърцва като тежка порта спомен стар,
ехтят ръждясалите стъпки в паметта ми...
Забравен силует, в сърце ми като пред олтар, ...