Скрита жар
Като тлееща жарава
угасват чувствата във мен
и потъва във забрава,
щастлив преди години - ден!
Щастливото лице помръква
и гасне в постоянен мрак,
за мечти, крадец се е промъкнал,
измамна маска сложил, пак!
И давят се искри щастливи
до вчера – в огнени очи...
и умират тихо, мълчаливи –
в порой нестихващ, от сълзѝ!
Сърце –жар, скрито наслоява,
да е живо...и с дъха стаен,
да изригне като лава –
неочаквано, във своя ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
