Скрита жар

6 jul 2017, 18:09

Poesía

543 5 17

Като тлееща жарава
угасват чувствата във мен
и потъва във забрава,
щастлив преди години - ден!
Щастливото лице помръква
и гасне в постоянен мрак,
за мечти, крадец се е промъкнал,
измамна маска сложил, пак!
И давят се искри щастливи
до вчера – в огнени очи...
и умират тихо, мълчаливи –
в порой нестихващ, от сълзѝ! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Скрита жар

Искате да прочетете повече?

Propuestas