Като тлееща жарава
угасват чувствата във мен
и потъва във забрава,
щастлив преди години - ден!
Щастливото лице помръква
и гасне в постоянен мрак,
за мечти, крадец се е промъкнал,
измамна маска сложил, пак!
И давят се искри щастливи
до вчера – в огнени очи...
и умират тихо, мълчаливи –
в порой нестихващ, от сълзѝ!
Сърце –жар, скрито наслоява,
да е живо...и с дъха стаен,
да изригне като лава –
неочаквано, във своя ден!
© Pepi Petrova All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
