29.07.2008 г., 19:07

скрита мъка

721 0 3
На Слън <3
и баща ми

Сълзите ми са парещата болка,
която дълго в мене е горяла.
А колко много, Боже, колко
сълзи до днес аз съм проляла.

И как научила съм с точност
солеността на мойте съ'лзи,
които правят цяла вечност
и карат времето да бърза.

А трудно е да можеш зад кулиси
да криеш тежки сълзи от разлъка.
Ако сърцето мое някога взриви се,
да знаете - била е мойта скрита мъка.

15:30
29.07.08г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...