29.07.2008 г., 19:07

скрита мъка

722 0 3
На Слън <3
и баща ми

Сълзите ми са парещата болка,
която дълго в мене е горяла.
А колко много, Боже, колко
сълзи до днес аз съм проляла.

И как научила съм с точност
солеността на мойте съ'лзи,
които правят цяла вечност
и карат времето да бърза.

А трудно е да можеш зад кулиси
да криеш тежки сълзи от разлъка.
Ако сърцето мое някога взриви се,
да знаете - била е мойта скрита мъка.

15:30
29.07.08г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...