Jul 29, 2008, 7:07 PM

скрита мъка

  Poetry » Other
726 0 3
На Слън <3
и баща ми

Сълзите ми са парещата болка,
която дълго в мене е горяла.
А колко много, Боже, колко
сълзи до днес аз съм проляла.

И как научила съм с точност
солеността на мойте съ'лзи,
които правят цяла вечност
и карат времето да бърза.

А трудно е да можеш зад кулиси
да криеш тежки сълзи от разлъка.
Ако сърцето мое някога взриви се,
да знаете - била е мойта скрита мъка.

15:30
29.07.08г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...