12.04.2008 г., 17:31 ч.

Скрити страхове 

  Поезия
390 0 0
Ти имал ли си скрити страхове?
Кажи ми, според тебе кой избира
какви да бъдат те?
А всеки сам, какво от тях разбира?

Ти имал ли си свои си моменти,
в които, скрито в теб сърцето,
е забързвало да бие за секунда,
а видимо спокойно е оставало лицето?

Тогава... за миг очите ти започват
да не виждат нищо, а неспирно да играят
и около тебе шумовете замълчават,
защото скрити мисли теб пронизват.

Всеки се бои от тези... скрити страхове
и цял един живот с тях живее.
Не ги разкрива - съдбата може да ги призове.
По свой си начин с тях да диша съумял е.

Но колко страшно е един от тези твои страхове,
които сам от себе си си гонил от очите,
пред тебе да застане - на сантиметър разстояние,
тогава се поглеждате и двамата... мълчите!

Ти сам си, срещу него си се изправил,
кръвта нахлува бързо към главата.
А в тебе всичко страхът е вече преобърнал:
"Ще си отиде ли? Как да върна всичко по местата?"

Безумно страшно е! Ръката си подаваш,
назад е пътят вече извървян, с него трябва да се опознаеш!
И с нови сили, напред, страха да изживееш...
защото иначе все тук ще си останеш, знаеш.

И срещнал се, със него запознал се,
изпълваш се с мисли: "Страхът не може да е по-голям!"
През него продължаваш и разбрал си,
че тази битка вече си я преживял!

Животът ни е низ от скрити стархове,
които силни всеки път ни правят!
Животът ни е низ от скрити страхове,
те никога сами не ни оставят!

© Стеф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??