17.05.2016 г., 22:43

Скръбта

500 0 0

                                  На Емо

Знам, скръбта е многолика.

С нея всяка нощ танцувам.

В мислите ми гневно вика.

Нереална ми се струва.

 

Като сянка ме преследва.

Спи на острото на ножа.

Тя е думата последна.

Невъзможното възможно.

 

Дебне ме и ме пресреща

и по ъглите се свира.

Ненаситна и гореща,

все ме търси и намира.

 

И е яростна зараза,

и отрова под езика.

С постоянство ме наказа

днес скръбта ми многолика.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...