На Емо

Знам, скръбта е многолика.

С нея всяка нощ танцувам.

В мислите ми гневно вика.

Нереална ми се струва.

Като сянка ме преследва.

Спи на острото на ножа.

Тя е думата последна.

Невъзможното възможно.

Дебне ме и ме пресреща

и по ъглите се свира.

Ненаситна и гореща,

все ме търси и намира.

И е яростна зараза,

и отрова под езика.

С постоянство ме наказа

днес скръбта ми многолика.