Не винаги под слънцето ще скиташ,
не винаги с крилете си небето ще достигаш.
Не винаги животът ти ще бъде песен,
но понякога е нужно да се запиташ
живот като живот ли щеше да бъде, ако беше лесен?


 Не винаги успяваш в борбата,
победителят те тъпче като див.
Не винаги спазваш правилата,
за да бъдеш, за да си жив.


Не винаги щастието радва,
заблудата е оръжие за твоята душа.
Дори всичко като сън да ти се струва,
ти си тук и се бориш за любовта.

Но всичко като тежест пада върху твоето рамо,
осъзнаваш, че нищо не можеш да промениш,
светът си остава пак такъв, както преди,
дори още по-тежък и горчив.


 Не винаги се преглъща вината,
не винаги времето е утеха за самотата.
Не винаги в сърцето остава добротата,
не винаги се чува гласа на съвестта,
но винаги скъпо се заплаща цената
за злото и несправедливостта.

  Милан Милев