По старите върхове на моята неравност...
Се стичат моите ,обгорели дни в устрем да си отидат в спомени...
Стрелките ме бутат към тях...
Мразя часовник, кой иска живот в секунди?
Аз съм скъперник и алчно те гледам...
Меря твоята вода с моята чаша и жажда...
Меря кислорода ти и ти го крадя в моето издишване...
Меря усмивките ти с моите липсващи...
Сега те заключих в моята пандора...
Не съм Надежда да те пусна...
Но имам го ключът...
Утре е ден пак...ще ми трябва вода и въздух да живея...ти си моят живот...
© Мария Чонкова Всички права запазени