1.12.2012 г., 23:51

Скъпи мои

708 0 0

                                               СКЪПИ МОИ

 

                                    Дечица мои, три звездички,

                                    дълбоко скрити в моето сърце,

                                    какво аз дадох ви на всички:

                                    любов и нежност дадох ли поне?

 

                                    Аз  слаба бях да се възправя

                                    за вас срещу света,

                                    затуй отвътре ме изгаря

                                    и разкаянието, и срама.

 

                                    Подкрепа нямате от никой,

                                    със всичко вий се борите сами,

                                    затова по-силни сте от всякой,

                                    а аз с гордост гледам отстрани.

 

                                    Със злоба и жестокост

                                    посрещна ви Светът.

                                    "Готови са да оцелеят"

                                    нашепва днес в мен стихът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Крачунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...