Скъсаните обувки на тъгата
СКЪСАНИТЕ ОБУВКИ НА ТЪГАТА
Не беше лесно да си тръгна.
До днес не знам защо избягах.
И сякаш станаха на въглен
петите ми във листопада.
Със стъпките на компарсита,
танцуваха добрите думи
И даже не посмях да питам
какво се случи помежду ни.
А ти сега пристигаш – мъдър,
със белези от дъжд и огън.
Но ако днес не ти се сбъдна,
то утре ме води пред Бога.
И тишината – златна слама,
без тебе просто губи смисъл,
защото пътят е за двама! –
тъй както Той ни е орисал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
