17.07.2007 г., 12:23 ч.
SL
Движи пред мен.
Изтръпват паветата.
В главата ми
мислите вече се трóшат.
Познат е модела
'69 - та...
Направо убиец -
какво междуосие...
Седалката спортна.
Кожен салон.
Маневрена. Има
дори климатроник.
Боята и перлена,
тук-там силикон.
Пастирана. Боже,
к'ви мисли ме гонят.
Акостира до бара.
Ще се пръсне сърцето
И погледи мъжки
на нея се спират.
Поръча си водка,
а мене ръцете
сърбят ме и искат
да я паркирам.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Като ще си служим със стари вицове: Посъветвали вълка да напише нещо поетично на лисицата за да я свали. Той писал: “Както съм го набожурил, ако ти го натеменужа от очите ти момини сълзи ще хвърчат!”Или като говорим за аудитории:” Когато ТЯ влезе, в аудиторията стана много тихо... Толкова тихо, че можеше да се чуе как се наливат с кръв пещеристите тела...”
За да бъда обективен ще подчертая, че стихчето си го бива, ако не бе финала, който ми звучи като:”Их да я опъна тази!” Пък и дамите в "ХУЛИТЕ" не го приемат добре! Някои те смятат за слънчасал, други не харесват това с паркирането! Най-колегиално съветвам да се промени финала ! Може би би било по-добре ръцете да ви засърбят да хванете перото и я възпеете като поет! А паркирането ще си дойде от самосебе си! И не само едно краткотрайно паркиране, а незабравимо пътуване по романтични пътища и екзотични места!
-
Не бих спорил с човек, който дава съвети в публичното пространство и то по такъв категоричен начин.
Спомням си как по време на лекция на професор Брадистилов угасна тока и настъпи непрогледна тъмнина. Един студент на доста висок глас каза:
- Тъмно е като в мечи гъз - след което, избухна много силен смях в залата.
Когато утихна, тихия глас на професора, накара залата да избухне в още по-голям:
- Не може да се спори с човек, който е бил навсякъде.
Ако и сега не се засмееш, и с гъдел няма да стане.
Благодаря, за коментарите! -
Няма да го оценявам, защото по принцип пиша само шестици! Но вместо да я погалиш, да потанцуваш с нея, да и пошепнеш вълшебни думи, да и се обясниш в любов, да и дариш цялата нежножст на вселената, да завоюваш сърцето и - ти мислиш просто само за паркиране! Апропо! Така ще си останеш само с мерака!!!
-
Хех*
Хареса ми тази твоя образност.
Добро попадение!
Поздрав. -
Нещата каквито са си
-
Че какво ми е на погледа?
Да не съм кривоглед?
А и да съм, тъкмо ще се получи по пространствена картина
Образно казано, няма да разбере какво гледам хихихихихи -
Как да забравя? В умели ръце е много удобна за паркиране
-
След паркирането, може да се пришпори по виражите
Поздрав! -
Много оригинално. Има много еротика в двусмислието.
-
За коментарите - балагодарско!
Иве, да си виждала SL класа да си поръчва водка?
Просто експеримент. Целия стих е една своеобразна метафора, приписвайки качествата на един луксозен автомобил, върху жена
Поздрав! -
мъжкар!
-
Това за жена ли става въпрос последно или за автомобил?Иначе ми хареса!
-
Едно в началото си помислих,
а то какво на финала излезе ...
На 69-та за миг се замислих
и после когато в бара влезе. Браво, успял си.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Явно ти си един много голям всезнайко и хобито ти е да даваш винаги съвети. Аз пък цял живот съм правил това което аз искам, това което на мен ми харесва и това което според мен е необходимо. Съветници съм срещал под път и над път и винаги са си оставали само такива, особено тези, от които не съм искал такива.
Айде със здраве!!!