17.07.2007 г., 12:23

SL

1.2K 0 14
 

Движи пред мен.

Изтръпват паветата.

В главата ми

мислите вече се трóшат.

Познат е модела

'69 - та...

Направо убиец -

какво междуосие...

Седалката спортна.

Кожен салон.

Маневрена. Има

дори климатроник.

Боята и перлена,

тук-там силикон.

Пастирана. Боже,

к'ви мисли ме гонят.

Акостира до бара.

Ще се пръсне сърцето

И погледи мъжки

на нея се спират.


Поръча си водка,

а мене ръцете

сърбят ме и искат

да я паркирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нали ти казах, че няма да споря...
    Явно ти си един много голям всезнайко и хобито ти е да даваш винаги съвети. Аз пък цял живот съм правил това което аз искам, това което на мен ми харесва и това което според мен е необходимо. Съветници съм срещал под път и над път и винаги са си оставали само такива, особено тези, от които не съм искал такива.
    Айде със здраве!!!
  • Като ще си служим със стари вицове: Посъветвали вълка да напише нещо поетично на лисицата за да я свали. Той писал: “Както съм го набожурил, ако ти го натеменужа от очите ти момини сълзи ще хвърчат!”Или като говорим за аудитории:” Когато ТЯ влезе, в аудиторията стана много тихо... Толкова тихо, че можеше да се чуе как се наливат с кръв пещеристите тела...”
    За да бъда обективен ще подчертая, че стихчето си го бива, ако не бе финала, който ми звучи като:”Их да я опъна тази!” Пък и дамите в "ХУЛИТЕ" не го приемат добре! Някои те смятат за слънчасал, други не харесват това с паркирането! Най-колегиално съветвам да се промени финала ! Може би би било по-добре ръцете да ви засърбят да хванете перото и я възпеете като поет! А паркирането ще си дойде от самосебе си! И не само едно краткотрайно паркиране, а незабравимо пътуване по романтични пътища и екзотични места!


  • Не бих спорил с човек, който дава съвети в публичното пространство и то по такъв категоричен начин.
    Спомням си как по време на лекция на професор Брадистилов угасна тока и настъпи непрогледна тъмнина. Един студент на доста висок глас каза:
    - Тъмно е като в мечи гъз - след което, избухна много силен смях в залата.
    Когато утихна, тихия глас на професора, накара залата да избухне в още по-голям:
    - Не може да се спори с човек, който е бил навсякъде.
    Ако и сега не се засмееш, и с гъдел няма да стане.
    Благодаря, за коментарите!
  • Няма да го оценявам, защото по принцип пиша само шестици! Но вместо да я погалиш, да потанцуваш с нея, да и пошепнеш вълшебни думи, да и се обясниш в любов, да и дариш цялата нежножст на вселената, да завоюваш сърцето и - ти мислиш просто само за паркиране! Апропо! Така ще си останеш само с мерака!!!
  • Хех*
    Хареса ми тази твоя образност.
    Добро попадение!
    Поздрав.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....