17 jul 2007, 12:23

SL

  Poesía
1.2K 0 14
 

Движи пред мен.

Изтръпват паветата.

В главата ми

мислите вече се трóшат.

Познат е модела

'69 - та...

Направо убиец -

какво междуосие...

Седалката спортна.

Кожен салон.

Маневрена. Има

дори климатроник.

Боята и перлена,

тук-там силикон.

Пастирана. Боже,

к'ви мисли ме гонят.

Акостира до бара.

Ще се пръсне сърцето

И погледи мъжки

на нея се спират.


Поръча си водка,

а мене ръцете

сърбят ме и искат

да я паркирам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хухавел Кайлъшки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нали ти казах, че няма да споря...
    Явно ти си един много голям всезнайко и хобито ти е да даваш винаги съвети. Аз пък цял живот съм правил това което аз искам, това което на мен ми харесва и това което според мен е необходимо. Съветници съм срещал под път и над път и винаги са си оставали само такива, особено тези, от които не съм искал такива.
    Айде със здраве!!!
  • Като ще си служим със стари вицове: Посъветвали вълка да напише нещо поетично на лисицата за да я свали. Той писал: “Както съм го набожурил, ако ти го натеменужа от очите ти момини сълзи ще хвърчат!”Или като говорим за аудитории:” Когато ТЯ влезе, в аудиторията стана много тихо... Толкова тихо, че можеше да се чуе как се наливат с кръв пещеристите тела...”
    За да бъда обективен ще подчертая, че стихчето си го бива, ако не бе финала, който ми звучи като:”Их да я опъна тази!” Пък и дамите в "ХУЛИТЕ" не го приемат добре! Някои те смятат за слънчасал, други не харесват това с паркирането! Най-колегиално съветвам да се промени финала ! Може би би било по-добре ръцете да ви засърбят да хванете перото и я възпеете като поет! А паркирането ще си дойде от самосебе си! И не само едно краткотрайно паркиране, а незабравимо пътуване по романтични пътища и екзотични места!


  • Не бих спорил с човек, който дава съвети в публичното пространство и то по такъв категоричен начин.
    Спомням си как по време на лекция на професор Брадистилов угасна тока и настъпи непрогледна тъмнина. Един студент на доста висок глас каза:
    - Тъмно е като в мечи гъз - след което, избухна много силен смях в залата.
    Когато утихна, тихия глас на професора, накара залата да избухне в още по-голям:
    - Не може да се спори с човек, който е бил навсякъде.
    Ако и сега не се засмееш, и с гъдел няма да стане.
    Благодаря, за коментарите!
  • Няма да го оценявам, защото по принцип пиша само шестици! Но вместо да я погалиш, да потанцуваш с нея, да и пошепнеш вълшебни думи, да и се обясниш в любов, да и дариш цялата нежножст на вселената, да завоюваш сърцето и - ти мислиш просто само за паркиране! Апропо! Така ще си останеш само с мерака!!!
  • Хех*
    Хареса ми тази твоя образност.
    Добро попадение!
    Поздрав.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...