17 июл. 2007 г., 12:23

SL

1.2K 0 14
 

Движи пред мен.

Изтръпват паветата.

В главата ми

мислите вече се трóшат.

Познат е модела

'69 - та...

Направо убиец -

какво междуосие...

Седалката спортна.

Кожен салон.

Маневрена. Има

дори климатроник.

Боята и перлена,

тук-там силикон.

Пастирана. Боже,

к'ви мисли ме гонят.

Акостира до бара.

Ще се пръсне сърцето

И погледи мъжки

на нея се спират.


Поръча си водка,

а мене ръцете

сърбят ме и искат

да я паркирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хухавел Кайлъшки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нали ти казах, че няма да споря...
    Явно ти си един много голям всезнайко и хобито ти е да даваш винаги съвети. Аз пък цял живот съм правил това което аз искам, това което на мен ми харесва и това което според мен е необходимо. Съветници съм срещал под път и над път и винаги са си оставали само такива, особено тези, от които не съм искал такива.
    Айде със здраве!!!
  • Като ще си служим със стари вицове: Посъветвали вълка да напише нещо поетично на лисицата за да я свали. Той писал: “Както съм го набожурил, ако ти го натеменужа от очите ти момини сълзи ще хвърчат!”Или като говорим за аудитории:” Когато ТЯ влезе, в аудиторията стана много тихо... Толкова тихо, че можеше да се чуе как се наливат с кръв пещеристите тела...”
    За да бъда обективен ще подчертая, че стихчето си го бива, ако не бе финала, който ми звучи като:”Их да я опъна тази!” Пък и дамите в "ХУЛИТЕ" не го приемат добре! Някои те смятат за слънчасал, други не харесват това с паркирането! Най-колегиално съветвам да се промени финала ! Може би би било по-добре ръцете да ви засърбят да хванете перото и я възпеете като поет! А паркирането ще си дойде от самосебе си! И не само едно краткотрайно паркиране, а незабравимо пътуване по романтични пътища и екзотични места!


  • Не бих спорил с човек, който дава съвети в публичното пространство и то по такъв категоричен начин.
    Спомням си как по време на лекция на професор Брадистилов угасна тока и настъпи непрогледна тъмнина. Един студент на доста висок глас каза:
    - Тъмно е като в мечи гъз - след което, избухна много силен смях в залата.
    Когато утихна, тихия глас на професора, накара залата да избухне в още по-голям:
    - Не може да се спори с човек, който е бил навсякъде.
    Ако и сега не се засмееш, и с гъдел няма да стане.
    Благодаря, за коментарите!
  • Няма да го оценявам, защото по принцип пиша само шестици! Но вместо да я погалиш, да потанцуваш с нея, да и пошепнеш вълшебни думи, да и се обясниш в любов, да и дариш цялата нежножст на вселената, да завоюваш сърцето и - ти мислиш просто само за паркиране! Апропо! Така ще си останеш само с мерака!!!
  • Хех*
    Хареса ми тази твоя образност.
    Добро попадение!
    Поздрав.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...