Слаб съм, мислиш,

недодялан камък.

Пия, казваш,

пуша много.

Поне пиши,

о да, това!

 (Пиши с ранените си пръсти

и своята тъга разпръсквай!

Пиши!)*

Аз, мила моя, мога всичко.

И по-добър от мене няма.

И имам нечовешка сила -

скали троша, мостове правя!

Ракети с ядрено гориво?

Летя със тях и изчислявам

онези сложни траектории

в космическото ни отгоре.

Романи пиша, оди, песни,

летя със изтребител 57*.

Рисувам по стените като Банкси

и всички ми се възхищават!

Всички.

Но не и ти.

Защото

слаб съм, мислиш,

смачкан,

фиркан.

Аз мога всичко, мила моя,

но не и сам.

Да, сам не мога.

Не искам много –

Нека поговорим.

Да ме целунеш,

да ми потанцуваш.

Да се засмееш,

тихо да прошепнеш:

„Ти можеш, Хенри,

можеш всичко.”