23.10.2016 г., 22:10 ч.

Слабина 

  Поезия » Друга
412 2 4

Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка свидна - майка и дете,
в очите - пламъци неземни скрила,
душите им, прегънала на две.
И всяка закодирала е обич,
най-чистата, единствена в света,
в която и смъртта не ще наложи
забравата. Там властва любовта.
След век дори, по-силна ще живее.
Щастието пак ще се роди
с приспивна песен, в майчина утроба
или чрез ангел блеснал сред звезди.
Та вечно да напомня, че я има 
онази болка - святата тъга,
останала за тях неповторима.
От Бог дарена сила. Слабина.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Гавраил, Ани и Влади!
  • "Щастието пак ще се роди
    с приспивна песен, в майчина утроба
    или чрез ангел блеснал сред звезди.
    Та вечно да напомня, че я има
    онази болка - святата тъга,
    останала за тях неповторима.
    От Бог дарена сила. Слабина."

    Какъв финал ......какъв финал само.......секващ дъха и след него остава безмълвие! Поздравления и без да се замислям поставям в любими!
  • Искрена изповед, която спира дъха. Прекрасно!
  • Много чувствен и красив стих.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??